спотулял съм

Речник на българския език

1. спотулял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

спотулял съм е производна форма на спотулям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. спотулял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

спотулял съм е производна форма на спотулям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. спотулял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

спотулял съм е производна форма на спотулям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).