спотулял си

Речник на българския език

1. спотулял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спотулял си е производна форма на спотулям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. спотулял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спотулял си е производна форма на спотулям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. спотулял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спотулял си е производна форма на спотулям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).