спотулял е

Речник на българския език

1. спотулял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спотулял е е производна форма на спотулям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спотулял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спотулял е е производна форма на спотулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. спотулял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спотулял е е производна форма на спотулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).