спотуляло си

Речник на българския език

1. спотуляло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

спотуляло си е производна форма на спотулям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. спотуляло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

спотуляло си е производна форма на спотулям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. спотуляло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

спотуляло си е производна форма на спотулям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).