спотуляло

Речник на българския език

1. спотуляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спотуляло е производна форма на спотулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спотуляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спотуляло е производна форма на спотулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. спотуляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

спотуляло е производна форма на спотулям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. спотуляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спотуляло е производна форма на спотулям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).