спотуляла

Речник на българския език

1. спотуляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спотуляла е производна форма на спотулям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. спотуляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спотуляла е производна форма на спотулям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. спотуляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

спотуляла е производна форма на спотулям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. спотуляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

спотуляла е производна форма на спотулям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).