спотулило е

Речник на българския език

1. спотулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спотулило е е производна форма на спотуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спотулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спотулило е е производна форма на спотуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).