спотулили

Речник на българския език

1. спотулили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спотулили е производна форма на спотуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спотулили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

спотулили е производна форма на спотуля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).