спотулила съм

Речник на българския език

1. спотулила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

спотулила съм е производна форма на спотуля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. спотулила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

спотулила съм е производна форма на спотуля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).