спотулила е

Речник на българския език

1. спотулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спотулила е е производна форма на спотуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. спотулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спотулила е е производна форма на спотуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).