спотули

Речник на българския език

1. спотули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

спотули е производна форма на спотуля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. спотули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

спотули е производна форма на спотуля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. спотули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

спотули е производна форма на спотуля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. спотули — повелително наклонение, ед. ч.

спотули е производна форма на спотуля (повелително наклонение, ед. ч.).