спотулеше

Речник на българския език

1. спотулеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

спотулеше е производна форма на спотуля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. спотулеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

спотулеше е производна форма на спотуля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).