спотулело съм

Речник на българския език

1. спотулело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

спотулело съм е производна форма на спотуля (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).