спотулели

Речник на българския език

1. спотулели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

спотулели е производна форма на спотуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спотулели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

спотулели е производна форма на спотуля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).