спотаяла

Речник на българския език

1. спотаяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спотаяла е производна форма на спотая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. спотаяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

спотаяла е производна форма на спотая (мин. деят. несв. прич. ж. р.).