спотаял

Речник на българския език

1. спотаял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спотаял е производна форма на спотая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спотаял — мин. деят. несв. прич. м. р.

спотаял е производна форма на спотая (мин. деят. несв. прич. м. р.).