спотаявах

Речник на българския език

1. спотаявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

спотаявах е производна форма на спотаявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. спотаявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

спотаявах е производна форма на спотаявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).