спотаявал съм

Речник на българския език

1. спотаявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

спотаявал съм е производна форма на спотаявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. спотаявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

спотаявал съм е производна форма на спотаявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. спотаявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

спотаявал съм е производна форма на спотаявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).