спотаявала

Речник на българския език

1. спотаявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спотаявала е производна форма на спотаявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. спотаявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спотаявала е производна форма на спотаявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. спотаявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

спотаявала е производна форма на спотаявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. спотаявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

спотаявала е производна форма на спотаявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).