спотайвал

Речник на българския език

1. спотайвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спотайвал е производна форма на спотайвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спотайвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спотайвал е производна форма на спотайвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. спотайвал — мин. деят. св. прич. м. р.

спотайвал е производна форма на спотайвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. спотайвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

спотайвал е производна форма на спотайвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).