способствал е

Речник на българския език

1. способствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

способствал е е производна форма на способствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. способствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

способствал е е производна форма на способствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. способствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

способствал е е производна форма на способствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).