способствало

Речник на българския език

1. способствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

способствало е производна форма на способствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. способствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

способствало е производна форма на способствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. способствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

способствало е производна форма на способствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. способствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

способствало е производна форма на способствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).