способствал

Речник на българския език

1. способствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

способствал е производна форма на способствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. способствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

способствал е производна форма на способствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. способствал — мин. деят. св. прич. м. р.

способствал е производна форма на способствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. способствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

способствал е производна форма на способствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).