споразумя

Речник на българския език

1. споразумя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

споразумя е производна форма на споразумея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. споразумя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

споразумя е производна форма на споразумея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).