сполитали

Речник на българския език

1. сполитали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сполитали е производна форма на сполитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сполитали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сполитали е производна форма на сполитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. сполитали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сполитали е производна форма на сполитам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. сполитали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сполитали е производна форма на сполитам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).