сполетявал е

Речник на българския език

1. сполетявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сполетявал е е производна форма на сполетявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сполетявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сполетявал е е производна форма на сполетявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сполетявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сполетявал е е производна форма на сполетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).