споеният

Речник на българския език

1. споеният — м. р. пълен член

споеният е производна форма на споен (м. р. пълен член).

2. споеният — мин. страд. прич. м. р. пълен член

споеният е производна форма на споя (мин. страд. прич. м. р. пълен член).