сподирил съм

Речник на българския език

1. сподирил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сподирил съм е производна форма на сподиря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. сподирил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

сподирил съм е производна форма на сподиря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).