сподирил си

Речник на българския език

1. сподирил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сподирил си е производна форма на сподиря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сподирил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сподирил си е производна форма на сподиря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).