сподири

Речник на българския език

1. сподири — сег. вр., 3 л., ед. ч.

сподири е производна форма на сподиря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. сподири — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

сподири е производна форма на сподиря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. сподири — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

сподири е производна форма на сподиря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. сподири — повелително наклонение, ед. ч.

сподири е производна форма на сподиря (повелително наклонение, ед. ч.).