сподирел

Речник на българския език

1. сподирел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сподирел е производна форма на сподиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сподирел — мин. деят. несв. прич. м. р.

сподирел е производна форма на сподиря (мин. деят. несв. прич. м. р.).