сподирва

Речник на българския език

1. сподирва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

сподирва е производна форма на сподирвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. сподирва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

сподирва е производна форма на сподирвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. сподирва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

сподирва е производна форма на сподирвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).