сподавел

Речник на българския език

1. сподавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сподавел е производна форма на сподавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сподавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

сподавел е производна форма на сподавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).