спогодил си

Речник на българския език

1. спогодил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спогодил си е производна форма на спогодя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. спогодил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

спогодил си е производна форма на спогодя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).