спогодил е

Речник на българския език

1. спогодил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спогодил е е производна форма на спогодя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спогодил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спогодил е е производна форма на спогодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).