сплъстяло

Речник на българския език

1. сплъстяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сплъстяло е производна форма на сплъстя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сплъстяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сплъстяло е производна форма на сплъстя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).