сплъстял

Речник на българския език

1. сплъстял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сплъстял е производна форма на сплъстя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сплъстял — мин. деят. несв. прич. м. р.

сплъстял е производна форма на сплъстя (мин. деят. несв. прич. м. р.).