сплъстил си

Речник на българския език

1. сплъстил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сплъстил си е производна форма на сплъстя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сплъстил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сплъстил си е производна форма на сплъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).