сплъстил е

Речник на българския език

1. сплъстил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сплъстил е е производна форма на сплъстя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сплъстил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сплъстил е е производна форма на сплъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).