сплъстило

Речник на българския език

1. сплъстило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сплъстило е производна форма на сплъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сплъстило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сплъстило е производна форма на сплъстя (мин. деят. св. прич. ср. р.).