сплъстили

Речник на българския език

1. сплъстили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сплъстили е производна форма на сплъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сплъстили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сплъстили е производна форма на сплъстя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).