сплъстил

Речник на българския език

1. сплъстил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сплъстил е производна форма на сплъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сплъстил — мин. деят. св. прич. м. р.

сплъстил е производна форма на сплъстя (мин. деят. св. прич. м. р.).