сплъсти

Речник на българския език

1. сплъсти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

сплъсти е производна форма на сплъстя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. сплъсти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

сплъсти е производна форма на сплъстя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. сплъсти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

сплъсти е производна форма на сплъстя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. сплъсти — повелително наклонение, ед. ч.

сплъсти е производна форма на сплъстя (повелително наклонение, ед. ч.).