сплутото

Речник на българския език

1. сплутото — ср. р. членувано

сплутото е производна форма на сплут (ср. р. членувано).

2. сплутото — мин. страд. прич. ср. р. членувано

сплутото е производна форма на сплуя (мин. страд. прич. ср. р. членувано).