сплутият

Речник на българския език

1. сплутият — м. р. пълен член

сплутият е производна форма на сплут (м. р. пълен член).

2. сплутият — мин. страд. прич. м. р. пълен член

сплутият е производна форма на сплуя (мин. страд. прич. м. р. пълен член).