сплутия

Речник на българския език

1. сплутия — м. р. непълен член

сплутия е производна форма на сплут (м. р. непълен член).

2. сплутия — мин. страд. прич. м. р. непълен член

сплутия е производна форма на сплуя (мин. страд. прич. м. р. непълен член).