сплотявал си

Речник на българския език

1. сплотявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сплотявал си е производна форма на сплотявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сплотявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сплотявал си е производна форма на сплотявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. сплотявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сплотявал си е производна форма на сплотявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).