сплотявало

Речник на българския език

1. сплотявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сплотявало е производна форма на сплотявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сплотявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сплотявало е производна форма на сплотявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сплотявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сплотявало е производна форма на сплотявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сплотявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сплотявало е производна форма на сплотявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).