сплитаха

Речник на българския език

1. сплитаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сплитаха е производна форма на сплитам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сплитаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

сплитаха е производна форма на сплитам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).