сплитало

Речник на българския език

1. сплитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сплитало е производна форма на сплитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сплитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сплитало е производна форма на сплитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сплитало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сплитало е производна форма на сплитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сплитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сплитало е производна форма на сплитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).